НАШИЯТ ОТГОВОР Е НЕ
Отворено писмо в отговор на Речта за състоянието на Съюза през 2026 г.
Госпожо председател,
в речта си за състоянието на Съюза ни попитахте дали искаме по-силна, по-независима Европа с по-голяма способност да действа. Казахте ни, че „само Европа може да даде истински суверенитет на европейците“. Призовахте за нови европейски структури за сигурност и за по-голяма икономическа интеграция.
Поискахте от европейците отговор.
Нашият отговор е НЕ.
Не защото отхвърляме Европа. Европа е нашият дом.
Но отхвърляме твърдението Ви, че само Европа може да даде на европейците истински суверенитет. Суверенитетът не е нещо, което Европейският съюз може да ни даде.
Цялата политическа власт произтича от народа. Нейният източник не е държавата, правителството или Европейският съюз.
Тъй като хората са суверенни, държавата съществува, за да им служи и да изпълнява волята им. Нейната власт идва от хората, а не обратното.
Европейският съюз е още една стъпка по-далеч от този източник на власт. Той съществува, за да служи на своите държави членки и да изпълнява тяхната воля, като упражнява само правомощията, които те са решили да му поверят.
Европейският съюз не е суверенна държава и не може да даде суверенитет на европейците.
НЕ СМЕ ВИ ДАВАЛИ ТОЗИ МАНДАТ
Държавите, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. — много от тях едва наскоро освободени от тоталитарно управление — се присъединиха към Съюза, създаден въз основа на действащите тогава договори.
Скоро след това последва проектът за Европейска конституция.
Когато хората действително бяха попитани, Франция каза НЕ. Нидерландия каза НЕ.
Голяма част от този проект впоследствие се върна чрез Договора от Лисабон. Той разшири гласуването с мнозинство и правомощията на европейско равнище, но почти никое европейско население не получи възможност да гласува пряко по него. Ирландия беше изключението: ирландците първоначално отхвърлиха Договора от Лисабон, а след договарянето на гаранции бяха помолени да гласуват отново.
Следователно Европейският съюз, който съществува днес, се е развил далеч отвъд онова, към което милиони хора в Централна и Източна Европа първоначално гласуваха да се присъединят. Това е важен факт, когато днес говорите за европейски суверенитет.
ИСТОРИЯТА НА ЕВРОПА Е КЪРВАВА
След разпадането на римската власт в Западна Европа Карл Велики обединява голяма част от континента под императорска корона. Европейското интеграционно движение и днес се позовава на неговото наследство.
Но последвалите векове са белязани от повтарящи се борби за господство над континента между владетели и династии, съсредоточени в териториите, от които по-късно възникват Франция, германските кралства и Британските острови.
Други векове. Други владетели. Други причини.
Но един модел се повтаря отново и отново. Владетелите се стремят към все по-големи територии, повече ресурси и повече хора, над които да упражняват власт и от които да събират приходи. Амбициите им растат; обикновените европейци плащат цената.
Те плащат данъците. Те дават труда си. Те дават войниците. Те погребват децата си.
Кралства, империи и правителства възникват и изчезват. Границите се местят. Знамената се сменят. Но поколение след поколение обикновените хора са принуждавани да финансират амбиции, които не са техни, и да умират във войни за това кой ще определя политическия ред на Европа.
Осемдесет и една години след последната катастрофална война в Европа все по-често виждаме признаци, че Европейският съюз подготвя Европа за нова голяма конфронтация с Русия, която от векове се възприема като наследник на Източната Римска империя.
Древното разделение между Западен и Източен Рим може да е изчезнало от днешния ни политически речник, но наследството му все още е много живо. Преди няколко години Украйна забрани Руската православна църква и прекъсва вековни религиозни връзки с Москва.
Два пъти за малко повече от два века континентална европейска сила, която е поставила голяма част от Европа под свой контрол, се обръща на изток срещу Русия — Наполеон през 1812 г. и Хитлер през 1941 г. И двете кампании завършват с катастрофа в невъобразим мащаб.
Няма да позволим Европа да бъде организирана за същата цел за трети път. Няма повече да играем ролята на полезни идиоти във войни, замислени от други, финансирани с нашите пари и водени с нашите деца.
Европа никога повече не трябва да бъде обединявана с цел война.
Кървавата история на Европа не дава на никоя европейска институция морален мандат да превръща европейските нации в една единствена континентална сила.
В продължение на векове опитите да се концентрира властта над този континент отново и отново завършват със съперничество, господство и война. Затова отхвърляме идеята, че обединението на Европа трябва да завърши с нова война с Русия или с друга велика сила.
Не искаме още една европейска империя.
Искаме суверенни европейски нации: мирни, проспериращи и свободни да си сътрудничат помежду си и с останалия свят.
Нито една столица няма право да управлява Европа. Нито Париж. Нито Берлин. Нито Лондон. Нито Москва. Нито Брюксел.
И ОТХВЪРЛЯМЕ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ВАШЕТО УПРАВЛЕНИЕ
НЕ УСПЯХТЕ ДА ОТСТОЯВАТЕ ПРАВАТА И ОТГОВОРНОСТТА, КОИТО ПРОПОВЯДВАТЕ.
ЕС все още не се е присъединил към Европейската конвенция за правата на човека въпреки договорното си задължение да го направи, а Вашата собствена Комисия беше осъдена за начина, по който е разглеждала исканията за достъп до комуникацията Ви с Pfizer.
ПОДКОПАХТЕ ИКОНОМИКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Европейските компании са изправени пред цени на енергията, далеч над тези на основните им конкуренти, а сред петдесетте най-големи технологични компании в света има едва четири европейски — докато Брюксел все повече регулира и най-малките подробности от икономическия живот.
НЕ УСПЯХТЕ ДА ЗАЩИТИТЕ ГРАНИЦИТЕ НА ЕВРОПА.
Десетилетия неконтролирана миграция и неуспешно прилагане на правилата увеличиха натиска върху жилищата, училищата, обществените услуги и националните бюджети, като същевременно подкопаха доверието на хората в способността на правителствата да контролират кой влиза и кой остава в техните държави.
А Вашите приоритети личат и от собствения Ви бюджет: през 2026 г. Европейският съюз отпусна над 13 милиарда евро за собствената си администрация, но само около 5 милиарда евро за миграция и управление на границите.
Отхвърляме и политическата идея, че масовата имиграция може да се използва за отслабване на националната идентичност. Хората, които идват от държави извън Европа, естествено нямат същата наследена връзка с нашите национални истории, институции и държави. Население с по-слаби общи исторически връзки може по-лесно да бъде убедено, че тези нации са отживелица и трябва да отстъпят място на една единствена наднационална европейска държава.
ЗАМЕНИХТЕ ПРАГМАТИЗМА С ИДЕОЛОГИЯ.
Чрез Зелената сделка, ценообразуването на въглеродните емисии и задължителните европейски правила държавите членки са принудени да налагат разходи на собствените си граждани, за да изпълняват приоритети, определени на европейско равнище. Все по-голяма част от това, което европейците изкарват, се пренасочва към политически цели, които никога не са избирали чрез пряко гласуване.
ЗАМЕНИХТЕ ДИПЛОМАЦИЯТА С КОНФРОНТАЦИЯ.
Отношенията с Русия са до голяма степен замразени, а отношенията с Китай и дори със Съединените щати стават все по-конфронтационни. Европа трябва да е способна да поддържа работещи отношения с великите сили дори когато не сме съгласни с тях.
НЕ УВАЖИХТЕ СОБСТВЕНИТЕ СИ ПРИНЦИПИ.
ЕС обещава субсидиарност — решенията да се вземат възможно най-близо до хората — докато властта, регулацията и администрацията продължават да се концентрират на европейско равнище.
НЕ УСПЯХТЕ ДА ЗАЩИТИТЕ СВОБОДАТА НА СЛОВОТО, ЛИЧНИЯ ЖИВОТ И ПРАВОТО НА ПОЛИТИЧЕСКО НЕСЪГЛАСИЕ.
Личните комуникации са подложени на все по-широк регулаторен надзор, институциите на ЕС се намесват все по-дълбоко в онлайн пространството за политическа информация, а се появиха дори опасения, че хора губят банкови услуги заради своите политически или философски убеждения.
И Вашият отговор на всички тези провали е още повече власт за Брюксел?!
Нашият отговор е НЕ.
ЕВРОПА НЕ Е ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ
В цялата си реч многократно говорехте така, сякаш Европа и Европейският съюз са едно и също.
Не са.
Европа е по-стара от ЕС и безкрайно по-голяма от неговите институции.
Чех, който иска чешки суверенитет, е европеец. Французин, който иска френски суверенитет, е европеец. Нидерландски избирател, който казва НЕ на по-нататъшната интеграция, е европеец.
Съпротивата срещу Вашия политически проект не е съпротива срещу Европа.
След почти седем години под Вашето председателство описахте кризите на Европейския съюз, неговите разделения, икономическите трудности, заплахите за сигурността и загубата на доверие — но никъде не попитахте сериозно каква отговорност носи собствената Ви Комисия за състоянието на Съюза, който ръководите.
Лидерството изисква отговорност.
Искате от нас още повече правомощия и власт да вземате решения.
Нашият отговор не е просто, че няма да Ви дадем повече.
Вземаме обратно правомощията, които в миналото бяха прехвърлени от нас и нашите държави към Европейския съюз.
Суверенитетът принадлежи на хората. Властта произтича от тях — не от Брюксел. Това, което хората са поверили, могат и да си го върнат.
Затова отхвърляме всяко по-нататъшно прехвърляне на политически правомощия от европейските нации към Европейския съюз и си връщаме вече прехвърлените правомощия там, където принадлежи суверенитетът: при хората и техните държави.
Поискахте от европейците отговор.
Нашият отговор е НЕ.
Искахте да знаете дали все още имате сърцата ни.
Нямате ги.
Искате повече власт.
Отказваме.
И си връщаме нашата.
След почти седем години като председател на Европейската комисия състоянието на Съюза е и резултат от Вашето ръководство.
Съгласно договорите на Европейския съюз Европейският парламент има правомощието да освободи Европейската комисия.
Той не изпълни тази своя отговорност.
Политическата власт в крайна сметка принадлежи на хората. Когато техните представители не успяват да държат властимащите отговорни, хората трябва да говорят сами.
Затова говорим.
Загубихте доверието ни.
Загубихте уважението ни.
А в очите на хората, чийто труд и данъци издържат институциите, които ръководите, Вие загубихте цялата политическа легитимност, която някога сте имали.
Чухме Вашата оценка.
Видяхме резултатите от работата Ви.
Нашият извод е: